“Небостъргач“ – Джеймс Г. Балард / Ревю

0-02-04-b8943eef0135b02cea6bcb5b737eb69a9bb550036615c64e2122e81cd7ab88c3_full„Небостъргач“ от Джеймс Г. Балард е антиутопия, издадена за първи път в далечната 1975 година. Както всичко останали книги от този жанр, „Небостъргач“ също ни захвърля в едно бъдеще, колкото познато, толкова и не дотам такова. Не знам дали вече съм се наситила до някъде с подобен тип книги, но тази не ми допадна особено. Ако изключим стила на Балард, който никак не беше по мой вкус (с изключение в първите 40-50 страници, което е изключително странно), книгата все пак ми даде теми за размисъл. Може ли хората да се върнат към първобитното и животинското и какво би ни струвало това?

Continue reading ““Небостъргач“ – Джеймс Г. Балард / Ревю”

Advertisements

“Машина за истории“ – Антология от фантастични разкази / Ревю

17884377_394796297567208_1283060811922068603_nАнтологията от фантастични разкази, обединяваща в себе си всички наградени творби в конкурса „Агоп Мелконян“, ви вкарва в една вихрушка от пъстрота, фантастика и страхотни пера. И под фантастика приемете всичко, ама всичко, което може да има фантастичен елемент в себе си – фентъзи, ужаси, научна фантастика и каквото още се сетите. Това е и едно от условията на конкурса, провеждащ се вече от 2012 година на сам, по идея на „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян – разказ, показващ нетрадиционното, нестандартното и новото. И повярвайте ми, този сборник доказва напълно, че журито е намерило това, което търси.

P.S. Благодаря на Ана Хелс за доверието и за тази прекрасна книга!

Continue reading ““Машина за истории“ – Антология от фантастични разкази / Ревю”

“Злокобен остров” – Денис Лихейн / Ревю

На злокобният остров, на който ни захвърля Денис Лихейн, нищо не е такова, каквото изглежда. Ако сте гледали прекрасния филм на Мартин Скорзесе, с участието на Леонардо ди Каприо със същото заглавие, то вие вече знаете това. След като подхванах книгата, аз бях гледала вече филма, но исках да се докосна до перото на Денис Лихейн, и повярвайте, заслужаваше си всяка една буквичка и изречение. Докато четях за автора, разбрах че зад доста от неговите творби стоят мой любими филми: “Реката на тайните / Mystic river”, “Те живеят в ноща / Live by night” и „Мръсни пари / The Drop” , което веднага наклони везната, че ще се чете задължително.

Original Cinema Quad Poster - Movie Film Posters

Continue reading ““Злокобен остров” – Денис Лихейн / Ревю”

“Полукрал”- Джо Абъркромби / Ревю

След като останах очарована от прочетената трилогия на Джо Абъркромби: “Първият Закон” беше въпрос на време да подхвана още някоя негова книга. Реших да заложа на поредица отново, а именно трилогията “Разбито море”. Единствено първата книга е излязла на българския пазар, за това побързах да я подхвана. И така, очаква ви една история за отмъщение и приключение събрана между две корици: “Полукрал“.

polukral 3

Continue reading ““Полукрал”- Джо Абъркромби / Ревю”

Българските корици, които спират дъха!

От отдавна искам да напиша пост свързан с българските корици на издаваните у нас книги. В последните години се забелязват страхотни попадения, които с ръка на сърце мога да кажа, че ми спират дъха. И както всички знаем израза: “Не съди за книгата по корицата”, в случайте по-долу е трудно, много трудно. Кратка вметка: не съм чела всички книги, споменати в този пост. 🙂

Book covers.png

Continue reading “Българските корици, които спират дъха!”

TAG: Всичко друго, освен книгите

Поредния таг в историята на блога. Тагването идва от прекрасната RoseRed’s world Blog . Гледах видеото на Четат ли двама”, което страшно ми хареса, защото беше интересно и дава възможност да опознаеш малко повече хората, стоящи зад проекти като влогове, блогове и т.н. Та, ето и моите отговори на въпросите по този таг, а именно: Всичко друго, освен книгите.

TAG.png

Continue reading “TAG: Всичко друго, освен книгите”

“Играта на Ендър” – Орсън Скот Кард / Ревю

“Играта на Ендър” от Орсън Скот Кард е едно от събитията на 80-те години. И не случайно. Книгата е една от най-добрите в жанра си дори сега, заела заслужено това място. Това, което издига книгата на такова ниво е описването на войната в нея, но през очите на дете, и също така правейки същото това дете централна фигура в тази война. Не съм чела по-динамична книга от тази на Кард. Нещата се случват толкова бързо, че докато се опитваш да осъзнаеш описаното в едната глава, следващата идва с гръм и трясък.

ghg1

Continue reading ““Играта на Ендър” – Орсън Скот Кард / Ревю”