“Внимание, психоспусък!” – Нийл Геймън / Ревю

5946dd9b6a930756054363.gifИма нещо в тези разкази. Нещо истинско, смущаващо и ужасяващо. Нещо далечно и същевременно близко.
След сборника “Дим и огледала” на Нийл Геймън, който не усещах като моята книга, мислех че така ще бъде и с “Внимание, психоспусък!”. О, каква голяма грешка. Психоспусъците са навсякъде около нас, в нас. Няма бягане от тях. И Геймън ни вкарва дълбоко там, в тъмното, в неизказаните истини и случки. В живота.

Оригинално заглавие:  „Trigger warning, Short fiction & Disturbances“

Година на издаване:  2015

Издателство: Бард

Страници: 350

Стил: Фентъзи, кратки разкази

Оценка: 5 / 5

“За първи път срещнах фразата “Внимание, психоспусък” в интернет, където тя съществува главно за да предупреждава хората за линкове към изображения или идеи, които биха могли да ги разстроят и да предизвикат травматични спомени, тревожност или ужас, с цел тези изображения или идеи да бъдат филтрирани, или пък четящият да бъде психически подготвен, преди да се сблъска с тях.”

Във “Внимание, психоспусък!“ има всичко: от тъга, преминавайки през радост, отмъщение, любов и болка. Със своите разкази в тази антология, Нийл Геймън успява да покрие много жанрове, което само по себе си говори за неговия страхотен талант. Всяка творба е различна от останалите, защото имаме приказки, пътуване във времето, фентъзи, ужаси. Палитрата на автора е толкова богата, че надали и някой художник може да се похвали с такова разнообразие.

“Много от историите тук свършват зле за поне един от участниците в тях. Смятайте се за предупредени.”

Книгата започва със страхотен увод, написан от Нийл Геймън, включващ в себе си както малко думи относно психоспусъците и имат ли те почва в нашия живот и глава, а също така и малко информация за всяка творба в книгата – как и кога е написана. Това е похват, който видях и в „Дим и Огледала“. Вие можете да прескочите тази част, да прочетете разказите и след това да се върнете отново в началото, ако ви е любопитно да разберете повече за това както стой зад тази история.

„Внимание, психоспусък!“ съдържа 24 творби. Сред страниците може да срещнете кратки и дълги разкази, стихове и още и още. Няма да изреждам всичко съдържащо, а ще се съсредоточа на тези, които ми направиха най-силно впечатление и усещам близки до себе си, по една или друга причина.

“Сложете собствената си маска, преди да помагате на другите.”

„Работата с Касандра“ е онова парче от пъзела, за което не се бях замисляла никога. Ако си тийнейджър и нямаш приятелка, а всички очакват да имаш, би ли измислил такава? Само и само, за да те оставят всички на мира? Най-вероятно да. Самият Геймън споменава, че е опитвал, когато е бил на четиринадесет годишна възраст. Но какво се случва, ако години след това, майка ти и приятелите ти ти споменават, че са видяли измислената от теб приятелка и тя ти праща поздрави. Тя. Измислената и несъществуваща твоя бивша приятелка?

„Календар от приказки“ съдържа по един разказ за всеки месец. Най-силно впечатление ми направиха Майската, Октомврийската и Декемврийската приказка. Трите са коренно различни една от друга. Сред страниците намираме непознатото, бъдещето и любовта. Кратки, а толкова въздействащи и близки. Обожавам автори, които с малко думи могат да подействат на психиката, възприятията по начин, който след последната прочетена дума да те накарат гледаш през прозореца или в стената известно време, размишлявайки.

“През май получих анонимна картичка за Деня на майката. Това ме озадачи. Щях да забележа, ако имах деца, нали така?”

„И ще заридая като Александър“ ни среща с Обедая Полкингхорн – професия: разобретател. Замисля ли ли сте се какво щеше да е, ако имахме в ежедневието си всичко от фантастичните филми? Летящи коли, реактивни раници? А ако нямаше Куин и прочутата „Бохемска рапсодия“? Не, аз не искам да си го представям, но Обедая (какво име, а) го е виждал. А още какви неща е виждал.

Най-любимото ми нещо от тези прекрасни измислици и смущенийца е „Николко часът“. Атмосферата, хората с маски, завладяването на света, описано в толкова малък обем – всичко това води до едно неописуемо изживяване, което ви държи на нокти до края. Комбинацията от „Doctor Who” и детската игра в Англия „Кое време е, господин Вълчо?“ води до един изключително disturbing резултат. Чудно!

“НЕЩО ЗАГАДЪЧНО НЕ Е НАРЕД?

САМО ПОЧУКАЙТЕ!

НИКОЙ ПРОБЛЕМ НЕ Е ПРЕКАЛЕНО ДРЕБЕН.”

Като заключение относно „Внимание, психоспусък!“ мога да кажа само: Прочетете я. Има за всеки по нещо, а самата книга е шедьовър, за мен. Благодаря на Бард за предоставената възможност тази книга да достигне до мен.

А вие чели ли сте книгата и предизвика ли у вас психоспусъци? Признайте си в коментарите 🙂

 

А още мнения за „Внимание, психоспусък!“ на Нийл Геймън може да видите от: Writing is fun,  My_Life: Книжен блог , Книжен Петър , Аз чета  , Shadowdance , Под Моста , и още и още 🙂

Advertisements

One thought on ““Внимание, психоспусък!” – Нийл Геймън / Ревю

  1. Pingback: Списък на ревюта – Seasons Of Aya

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s