“Небостъргач“ – Джеймс Г. Балард / Ревю

0-02-04-b8943eef0135b02cea6bcb5b737eb69a9bb550036615c64e2122e81cd7ab88c3_full„Небостъргач“ от Джеймс Г. Балард е антиутопия, издадена за първи път в далечната 1975 година. Както всичко останали книги от този жанр, „Небостъргач“ също ни захвърля в едно бъдеще, колкото познато, толкова и не дотам такова. Не знам дали вече съм се наситила до някъде с подобен тип книги, но тази не ми допадна особено. Ако изключим стила на Балард, който никак не беше по мой вкус (с изключение в първите 40-50 страници, което е изключително странно), книгата все пак ми даде теми за размисъл. Може ли хората да се върнат към първобитното и животинското и какво би ни струвало това?

Оригинално заглавие:   High-Rise  

Година на издаване:  1975 / 2016

Издателство: Колибри

Страници: 250

Стил: Научна фантастика, Антиутопия

Оценка: 2 / 5

“Let the psychotics take over. They alone understood what was happening.” 

Кратко за сюжета: Историята се развива в прекрасен и висок небостъргач, който мога да опрелича на един град. Висок цели 40-етажа, той съдържа в себе си над хиляда апартамента, с жители от различни прослоики на обществото, като хората с по-нисък социален статус живеят в ниските етажи, а високо в небето са истинските богаташи и самия собственик на това огромно луксозно здание. Посредата е златната среда. В небостъргача има детски градини, басейни, магазини и всичко необходимо за да си живееш добре, без дори да напускаш сградата. Като жител на небостъргача, платил много за да има апартамент в него, си спокоен от факта, че си заобиколен от богати, изискани и цивилизовани хора. Но дали е така?

В един момент конфронтациите сред хората, трупали в себе си гнет, започват да преминават добрия тон и нещата излизат извън контрол. Асансьорите се барикадират, боклука се трупа, апартаменти се ограбват, стълбища се щурмуват. А външния свят не знае какво става, защото жителите на небостъргача отричат да има нещо нередно пред когото и да било.

„Небостъргач“ е роман за човешката природа. Книга, която показва това, че ние хората сме най-големия хищник и винаги се стремим към самоунищожение. Дори да го прикриваме, дори да го отричаме,  всички знаем че е така. Балард хвърля светлина върху най-обикновенните неща в живота, които биха докарали един човек до лудост. До лудост, да изостави семейството си, само и само да достигне върха и класата. До лудост, която да те кара да се барикадираш вкъщи и въпреки липсата на вода и храна, мизерен и първобитен, ти да се чувстваш добре и съвсем на място, въпреки че си имал живот и работа извън жилището си.

Оценката ми е 2 от 5, защото очаквах повече. Очаквах повече като сюжет, повече като стил. Но въпреки това книгата постави точно тези въпроси в главата ми: „Ами ако?“. Живота е непредсказуем, не знаем какво би станало при една война, независимо от какъв характер е. Тук говорим за войната в социално отношение. Дали ще прелее чашата на търпението ти, ако те тъпчат цял живот по-богатите? Дали ще страдаш от факта, че паркираш винаги далеч, защото живееш на третия етаж? Дали ще си сигурен в жилището си, докато всички наоколо полудяват? А ти ще се включиш ли към тях в разрушението?

Както казах, романът не беше това, което очаквах, но въпреки това има позитиви. Книга, която те е накарала да мислиш над някои екзистенциални въпроси си заслужава.

А вие чели ли сте „Небостъргач“ от Джеймс Г. Балард? Какво мислите? Споделете в коментарите 🙂

За „Небостъргач“ писаха още:  Книголандия  и Аз Чета

Advertisements

One thought on ““Небостъргач“ – Джеймс Г. Балард / Ревю

  1. Pingback: Списък на ревюта – Seasons Of Aya

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s