Българските корици, които спират дъха!

От отдавна искам да напиша пост свързан с българските корици на издаваните у нас книги. В последните години се забелязват страхотни попадения, които с ръка на сърце мога да кажа, че ми спират дъха. И както всички знаем израза: “Не съди за книгата по корицата”, в случайте по-долу е трудно, много трудно. Кратка вметка: не съм чела всички книги, споменати в този пост. 🙂

Book covers.png

Continue reading “Българските корици, които спират дъха!”

TAG: Всичко друго, освен книгите

Поредния таг в историята на блога. Тагването идва от прекрасната RoseRed’s world Blog . Гледах видеото на Четат ли двама”, което страшно ми хареса, защото беше интересно и дава възможност да опознаеш малко повече хората, стоящи зад проекти като влогове, блогове и т.н. Та, ето и моите отговори на въпросите по този таг, а именно: Всичко друго, освен книгите.

TAG.png

Continue reading “TAG: Всичко друго, освен книгите”

“Играта на Ендър” – Орсън Скот Кард / Ревю

“Играта на Ендър” от Орсън Скот Кард е едно от събитията на 80-те години. И не случайно. Книгата е една от най-добрите в жанра си дори сега, заела заслужено това място. Това, което издига книгата на такова ниво е описването на войната в нея, но през очите на дете, и също така правейки същото това дете централна фигура в тази война. Не съм чела по-динамична книга от тази на Кард. Нещата се случват толкова бързо, че докато се опитваш да осъзнаеш описаното в едната глава, следващата идва с гръм и трясък.

ghg1

Continue reading ““Играта на Ендър” – Орсън Скот Кард / Ревю”

“The Handmaid’s Tale” – Margaret Atwood / Ревю

111Обичам книги, които обрисуват едно различно бъдеще. Далечно, а същевременно с това близко и плашещо. Книги, които често могат да те шокират. Всъщност те са като вид предупреждение – в какво можем да се превърнем и какви ще са последствията, ако някои сегашни тенденции продължат устрема си. Това беше ефекта на „1984“ на Джордж Оруел, „Прекрасният Нов Свят“ на Олдъс Хъксли и може би „Портокал с часовников механизъм“ от Антъни Бърджес. Наред с тези прекрасни антиутопии, навсякъде в списъците за такъв жанр книги присъства още една (не толкова популярна в България) а именно “The Handmaid’s Tale” от Margaret Atwood (Маргарет Атууд). Засягаща един свят, в който ролите на мъжете и жените е бил както преди (донякъде): мъжете са воиниците, а жените трябва да са си знаят „мястото“ , всичкото това в атмосфера и правила, породени от „ценностите“ на Стария Завет. Продължавайте да четете, става още по-интересно. Continue reading ““The Handmaid’s Tale” – Margaret Atwood / Ревю”