“Пощенска кутия за мръсни приказки” / Ревю

poshtenska-kutiya-za-mrasni-prikazkiАко ви се чете нещо забавно, леко и разпускащо то това е вашата книгата. „Пощенска кутия за приказки“ е проект, който възниква преди години като основател е Гери Турийска. Той представлява четене на текстове написани от духовити хора. Всеки месец темата на разказите е различна, а творбите от своя страна биват четени от известни личности в столични (и вече не само) клубове. „Пощенска кутия за мръсни приказки“ пък е една от темите, на която съвсем честно може да се спукате от смях. Нямам удоволствието да съм ходила на живо да слушам четенията, но Гери Турийска има страхотен youtube канал, в който качва клипове с някой от четенията и ако кажа, че съм изгледала почти 90% от тях ще е малко. А сега има и книга, която събира най-цветущите и добри от тях. И са добри, о колко са добри! 

В „Пощенска кутия за мръсни приказки“ срещаме обичайните заподозрени: Георги Иванов, Мила Михова, Виолета Палавеева, Димитър Калбуров, Никола Крумов и още знайни и незнайни автори. Книгата съдържа 28 изключителни разказа, които могат да ви разсмеят до сълзи и да ви накарат да се изчервите до неузнаваемост. Забавни, мръсни, цинични и даже изненадващи от към идеи за сексуалния живот и живота от нещата, „Пощенска кутия за мръсни приказки“ ме нахъса да отида най-накрая на живо и да се посмея с глас. Но това ще се случи след летните почивки 🙂

Единствената ми забележка към издателите на сборника е, че има адски много изядени букви и пунктуационни грешки. Твърде много са и развалят настроението, което създават разказите.

По-долу ще поместя няколко цитата от книгата, за да придобиете най-обща представа за сборника.

„Отивам да си плащам сметките и някаква ми казва, закъснели сте за тока, водата, данъците, застраховката, осигуровките и ще трябва да ви конфискуваме всичко. Казах ѝ „Коя си ти, ма“. Тя ми отговори „Аз съм държавата“. Точно така, начуках го и на държавата“

Много мръсен разказ – Георги Иванов

„Виждате ли, сексът никога не е имал никакво значение в живота ми. Не съм девствена. Правила съм секс три пъти в живота си. С двама различни мъже, но изобщо не останах впечатлена. Единият беше в университета. Нали факултетът по журналистика е до факултета по фармация. Еми един грък, дето следваше там. През цялото време докато ме ухажваше, повтаряше „Афродита, Афродита, сицко сте ти дам“. Нищо не ми даде. 50 секунди ръчкане без резултат. Ако мога да го нарека с кулинарен термин, това беше аламинут. И то омлет, в който някой беше изпуснал малко от черупката на яйцето. Абсолютно фиаско.“

Афропуйка – Мила Михова

„Като стана въпрос за членове на семейството – култът към най-добрия приятел на мъжа се заражда още преди да се роди самият той – моментът, в който бащата почти със сълзи на очи и треперещ глас се провиква драматично до видеозона – „Данчеее, момче е…. виждам му пишката!“. Ем, че как няма да се вълнува – родът вече е продължен или казано с други думи – една малка пишка на видеозона, огромен стожер на продължението на рода! Бащата вече е спокоен – ще се грижи само за една пишка, а не за пишките на целия квартал (както щеше да се стане, в случай че бъдещото отроче се окажеше момиче).

Най-добрият приятел на мъжа – Виолета Палавеева

„- Брех – отвърна Гришо, а после чевръсто се наведе към мен, сякаш получи спазъм на гръбнака и заговорнически прошепна – Добре, не може да не се сещам. Каква ѝ беше косата?

– Дълга – отвърнах.

– Сетих се! Ти ми говориш за Ана-Лусия-ела-с-най-добрия-си-приятел-и-носете-гигантски-краставици-от-Била-Ана-Лусия, нали?“

Най-мръсната мръсница – Константин Трендафилов

„Един от най-чаровните етапи във влюбването е, когато се надъхваш, че обектът на чувствата ти не е чак толкова тъп. По-любимият ми момент обаче е онзи, в който сама себе си убеждаваш, че не му е ЧАК ТОЛКОВА малък.“

Малките радости – Клодия Спароу

„Ако в училище терминът „тройкаджия“ обозначава посредственост в най-добрия случай, то в света на секса той би трябвало да е синоним на „отличник“. Там тройките с две жени е това , което е бьоф строгаоф в кулинарията, което е черната Металика в музика, Барселона във футбола и „Игра на Тронове“ в телевизията“

Трилогия – Ивайло Стоименов

 

„Едно наглед незначително проблемче… Досра ми се.

Окей, осигурих си минимум двайсет минути за преценка на ситуацията. Само без паника. Спокойно. Първи въпрос: Колко точно ми се сере от 1 до 10 по скалата на Дрисктер? Може би към 6-7. Айде 6 и половина … Не, не, 7. Добре. 7-ца по десетобалната. Това не е добре. До 5-ца някъде може да се окаже, че просто имаш нужда да пръднеш. Втори въпрос: Мога ли да избегна проблема? Случвало се е и преди. Казваш си „Мале, е са си еба майката“, обаче просто те мързи да станеш до кенефа и то някак си отминава. Така и така имам двайсет минути или повече, ще послушам разказа за завесите и ще изчакам. Първата минута – 7.1 по скалата на Дрисктер. Втората минута – 7.2. Третата минута – 7.3. Четвъртата минута – 7.2. … Десетата минута – 7.8. Еби му майката, трябваше да има спад с поне цяла точка по скалата, за да е в графата: „Може и на сутринта.“ Няма измъкване, ще се сере“

В най-неподходящия момент – Димитър Калбуров

Както виждате разказите са точно като за плажа – забавни, свежи и изненадващи.

А вие прочетохте ли „Пощенска кутия за мръсни приказки“ ? Споделете мненията си в секцията за коментари под поста или на фейсбук страницата на Seasons Of Aya.

 

Advertisements

2 thoughts on ““Пощенска кутия за мръсни приказки” / Ревю

  1. Pingback: Списък на ревюта – Seasons Of Aya

  2. Pingback: 2016 година в цифри – Seasons Of Aya

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s