“Северозападен романь” – Стоян Николов-Торлака / Ревю

Severozapaden-roman.jpg

Чували сте за дивия северозапад, нали? Не, не говорим за оня на майната си у Америка, а за нашио си северозапад – Видин, Враца, Монтаня? Колкото и да сте чували, надали ще срещнете по-добро описание на онзи забравен край, от книгата на Торлака – “Северозападен романь”.

Дълго време отлагах прочитането книгата на Стоян Николов-Торлака. Купих си я и я зарових под купчината останали книги. Докато успея да стигна до нея, купих още един брой за майка ми, която е в Чехия. Изпратих я до там и тя просто не можеше да спре да се смее, междувременно питайки ме „А ти започна ли я? Голям смях! Тук чак съседите ме чуват как се смея!“. Е след такова кратко ревю нямаше как да не я подхвана. И сама си доказах – наистина не можеш да спреш да се смееш 😀

Стоян Николов-Торлака е родом от Монтана. Често хората от този край се майтапим (понеже аз съм от Видин), че в Северозапада се намира истинския Бермудски триъгълник: Враца – Монтана – Видин. Идвайки в Софията да уча се запознах с хора от цяла България, но честно да си кажа – такива характери, начин на живот и чувство за хумор си има само у нашию край. И Торлака се е постарал да го покаже с всяка използвана дума в романа си.

Цялата книга е написана на северозападен диалект. Винаги съм си мислела, че не е толкова неразбираем в сравнение с нормалния език, обаче направих експеримент. Дадох книгата на хора, които НЕ са от този край на България. И резултата беше потресаващ! 😀 Начина, по който произнасяха думите, а също и многото непознати думи много объркваха чуждоземляните 😀 Истината е, че книгата се чете много, много бързо, но единствено знаейки къде са ударенията на думите и естествено – какво значат.

За сюжета: Торлака ни завежда в едно китно северозападно селце, където ни запознава с Братан, сестра му Любица, малоумния Свилко и още знайни и незнайни герой със цветни имена: Божо Цифуняко, Денка Мандрамуняка, Данчо Муфтата и ощее и ощее … Там Любица (позната в книгата като Юбица) е най – големия таралясник у целото село. Начи ако не знаете кво значи таралясник- напишете в гогъл! Та, Юбица известна у цело село със сексуалнио си опит срами брат си и сички се подбъзикват под път и над път с него. Което на него ич не му аресва. И те така, след като цел ден са го ебавали кво е правила сестра му нощеска и колко била добра, он решава че ше сложи край на таа история. Че я омъжи. И то не за кой, а за най-големио малоумник у целото село – Свилко, сино на Данчо Муфтата. А къ ше свърши целата таа история – подробности у книгата.

„Северозападен романь“ е цветен, искрен и истински. В него много добре е описан тоя захвърлен и забравен от всички български край – той е див, шокиращ и безскрупулен. Той е колоритен, пълен с „изчепено“ чувство за хумор и псувни (Да, да … Признавам си – това е причината да псувам много 😀 ).

„Северозападен романь“ има продължение. Е уж не е баш продължение, ама срещаме някои от героите. Не съм стигнала до нея още, но я купих за майка. Книгата е в Чехия 🙂 Така че Торлак, да знааш че разпращам книгата ти по свето!

Не е страшна таа книга. Ако не разбирате нещо – отзаде има речник на непознатите думи. Пробвайте се и нема да сгрешите!

Advertisements

7 thoughts on ““Северозападен романь” – Стоян Николов-Торлака / Ревю

  1. Ма, еба тва писанье! Камара редове за мою некадърен труд. И, мани другото, се фаленье, фаленье, даже и я повервах, че тва ше да е убава книга:) Ама, де да излеем от роля, кво ше каеш? Кво и да каеш, се таа, я ше се дръжим сериозно неколко секундечки.
    Най-много ме радва, когато хората се радват (тафтология умишлена) на писанията ми. Щом съм докоснал някого и той се е зарадвал или разплакал искрено, значи съм свършил каквото трябва както трябва (пак нарочно се повтарям). Благодаря за хубавите думи и труда, положен, за да ги напишеш. Вярвам, че са искрени, личи си от самолет. Наздраве и в никакъв случай не я карай “умната”! Пробвал съм, скучно е:)

    Liked by 1 person

  2. Pingback: Чували сте за дивия северозапад, нали? : Chronicle.bg

  3. Pingback: Списък на ревюта – Seasons Of Aya

  4. Pingback: 2016 година в цифри – Seasons Of Aya

  5. Pingback: Българските корици, които спират дъха! – Seasons Of Aya

  6. Аз пък искрено се позабавлявах на твоето ревю и се посмях от сърце, защото съм родом от Враца и думите не са ми чужди, нито пък ми е чужда изненадата на хората от други краища, когато се сблъскат със северозападен говор (отказвам да го нарека диалект). Не бях чувала за тази книга, но това ревю определено запали интереса ми, благодаря!

    Liked by 1 person

    1. Препоръчвам ти книжката, заедно и с останалите две от трилогията 🙂 Забавни, истински, абе страшни! 🙂

      Liked by 1 person

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s